7,62 мм е любимият калибър

 

Убийството на Дмитрий Минев напомня това на Илия Павлов - и двамата бяха застреляни с по един куршум право в сърцето. Това е новият стил в поръчковите убийства по света, твърдят експерти. Павлов, Стефан Мирославов - Крушата, и сръбският премиер Зоран Джинджич бяха застреляни с пушки калибър 7,62 милиметра. Това е любимият калибър на снайперистите. По-леките оръжия нямат достатъчно поразяваща сила от голямо разстояние, а по-тежките не са толкова удобни. Автомат "Калашников" 7,62, с какъвто най-вероятно бе убит Руснака, има впечатляващи възможности за поразяване. С него обучен стрелец улучва движеща се мишена от 100 м разстояние без оптичен мерник. Предполагаемото оръжие, с което е убит Павлов, е австрийска карабина "Щайер". Джинджич бе застрелян с винтовка "Драгунов", която дава изключителна точност на разстояние до 1300 метра, а Крушата с карабина "Симонов" или с ловната версия на прочутия автомат "Калашников". Според германски експерти само 2 на сто от атентатите, извършвани със снайпери, се предотвратяват. Нашата практика го потвърждава. През юни в ЖК "Западен парк" бе застрелян Бранимир Григоров - Бранко, приближен на взривения Стоил Славов. Преди десет години пак от снайперист беше убит Стефан Мирославов - Крушата. И двете убийства останаха неразкрити. За улучването на целта със снайпер са необходими средно 1, 3 патрона. Затова повечето снайперистите предпочитат оръжието им да е автоматично. То позволява веднага нов изстрел, ако с първия целта е пропусната. Това обаче според специалистите става само в 30 на сто от случаите.

С пистолет стрелят само от упор

При атентата срещу Димата Руснака бе използвано дългоцевно оръжие, категорични са криминалистите. Използването на пушка или карабина има много предимства пред пистолет или револвер. За да бъде сигурен в резултата, килърът с пистолет трябва да стреля в жертвата от упор. Така бяха убити Андрей Луканов, Васил Илиев, доц. Ламбо Кючуков и Цветан Цветанов. Цветанов бе застрелян на 30 август 1994 г. с пет изстрела в главата и в шията с "Атила пистоле" (АП), унгарска модификация на известния немски пистолет "Валтер" от 1966 г. с калибър 7,62 мм. С пистолет от същия калибър на 7 юли 1995 г. беше убит заместник-министърът на просветата доц. Ламбо Кючуков. Късата цев на АП не позволява точност на разстояние повече от 20-25 метра. Васил Илиев бе застрелян на 25 април 1995 г. с картечен пистолет "Заги" - хърватския вариант на чешкия "Скорпион". Луканов пък беше убит с широко разпространения у нас руски "Макаров". И в четирите изброени случая беше стреляно съвсем отблизо.

Застреляха Руснака като Крушата край Ловеч

Килърите със снайпер остават неуловими
Гилзи и трупове са единствените следи

Поръчковите убийства у нас все по-често се извършват от професионални снайперисти. След тях остават само трупове и гилзи, а понякога няма и гилзи. Затова криминалистите съдят за оръжията само по куршумите, останали в телата на жертвите. И тъй като специалистите не са единодушни за вида на използваните пушки, намалява шансът да бъдат заловени стрелците. Неслучайно нито едно от големите убийства у нас, извършени от снайперист, не беше разкрито.

До атентата срещу Илия Павлов миналата година наемните убийци у нас само веднъж бяха използвали снайперско оръжие - преди 10 години при убийството на Стефан Мирославов-Крушата. На 4 септември 1993 г. на пътя Ловеч-София неизвестен снайперист застреля в движение Мирославов, докато караше своя "Мерцедес" кабрио с над сто километра в час Това беше първото голямо убийство в новата ни история. На местопрестъплението бяха намерени четири гилзи от патрони калибър 7,62 милиметра. Специалистите още спорят с какво е бил въоръжен снайперистът. Според едни това е била самозарядна карабина "Симонов" (СКС). Други твърдят, че е стреляно с автомат "Калашников" с оптичен мерник, а трети - че става дума за самоделен снайпер. Всички обаче са единодушни, че стрелецът е бил изключително подготвен, защото пронизва жертвата си от разстояние 300 метра в главата и шията с три от четирите куршума. При това той е трябвало да се съобрази със скоростта на колата. Подходът на атентатора напомня убийството на американския президент Джон Кенеди в Далас през 1963 г. Убиецът Ли Харви Осуалд застава в засада почти фронтално срещу идващия президентски автомобил. Според специалистите така се увеличава поразяващата сила на куршума, защото към неговата собствена скорост се прибавя скоростта на колата. Снайперът се използва, когато отдалеч трябва да се улучи трудно достъпна цел. Тъй като дори за свидетелите на атентата не е лесно да се ориентират веднага откъде е стреляно, снайперистът има повече възможности да се измъкне незабелязан - точно както стана в случая с убийството на Дмитрий Минев. Според изследванията на немски специалисти атентатите, извършени от снайперисти, са успешни в 90 на сто от случаите. Убиецът на Крушата не беше заловен. Няма арестувани и за разстрела на Илия Павлов. Има съмнения, че снайперист е причинил трагедията през август 1995 г., когато на Околовръстното шосе край София военен камион катастрофира и се запали. Изгоряха 14-те войници. Няколко дни по-късно се появи версията, че шофьорът е бил улучен погрешка от снайперист, чиято цел всъщност е бил Иво Карамански-Кръстника. Карамански, който по-късно беше застрелян от бодигарда си, наистина се беше движил след камиона ковчег. Първоначалният оглед на местопроизшествието уж откри, че във военната газка са попаднали шест куршума. Намерени бяха и следи от човек в храстите на около 35 метра от местопроизшествието и от гуми на неизвестен автомобил. Впоследствие обаче тази версия беше отхвърлена. Причината за катастрофата не е изяснена и до днес. На черния пазар намирането на снайперско оръжие не е проблем. Почти на всяка карабина може да се постави оптичен мерник, но това не я превръща автоматично в снайпер. За целта се използват оръжия, които гарантират точност поне на 600 метра разстояние. Преди десет години край София бяха открити 49 карабини "Драгунов", които по документи е трябвало да бъдат изнесени в Албания. Драгуновката е конструирана през 1951 г. Направена е специално за снайперисти и позволява изключителна точност до 1300 метра разстояние. С такава карабина бе застрелян сръбският премиер Зоран Джинджич през март миналата година. Скандалното в "албанската сделка" беше, че така и не се намериха другите 51 снайперски карабини, които бяха изчезнали. Отделно драгуновки е имало и в някогашната Организация за съдействие на отбраната (ОСО), която беше ликвидирана. Никой не може да каже със сигурност какво е станало с оръжията. На черния пазар те вървят над 1000 евро парчето.

Крум Благов
http://www.standartnews.com
27 окт 2004

Handguns