В дружество "Традиция" събират оръжие и исторически символи

През август членовете му ще правят възстановка на боевете под Шипка

 

Мъжете ръкомахат възбудено, седнали около маса с питиета. Цигареният дим обвива лицата им в мрачното помещение. Изведнъж от пазвата на единия се показва дулото на револвер. Настъпва мълчание. Хората със затаен дъх вперват поглед в оръжието...Това не е сцена от пореден екшън. Случва се всеки четвъртък в барчето на бившия младежки дом "Лиляна Димитрова" в София, където членове на националното дружество "Традиция" провеждат редовните си сбирки.


И млади, и стари гордо носят униформите,
с които "Традиция" участва в различни
национални чествания.

Началото е през 1986 г. Група ентусиасти създават клуб "История на оръжието". След 3 години рамката "оръжие" става тясна и те преименуват клуба в "Традиция", а през 1991 г. прерастват в национално дружество, в което днес членуват около 600 души, обединени в 26 клуба. Целта е да издирват, съхраняват и популяризират националните традиции в армията и силите за вътрешна сигурност. Според Ивайло Танчев, председател на софийския клуб, "воинските ритуали и символи, униформите, нагръдните знаци и хералдиките крепят морално двете институции и духа на българина".
В клуба членуват и любители на военната и полицейска история.


Джоко Росич е сред
най-запалените членове
на дружеството.


Дружеството има и свое знаме.

"Убеден съм, че всеки има хоби - твърди известният актьор Джоко Росич, който е в ръководството на дружеството. - Мъж, който ходи по улиците и непрекъснато заглежда жените от кръста надолу, също колекционира. Той е колекционер на женски крака. Други събират женски коси и т. н. Не мога да си представя човек, който не събира нищо. Обичам оръжието от дете. Човек цял живот гони детето в себе си. Като порасне и получава някакви пари, може да осъществи част от детските мечти и блянове."
Сред членовете на дружеството са и директорът на пернишкия театър Любо Бъчваров, зам.шефът на националнато следствие Румен Андреев, ген. Симеон Петковски и др.
В продължение на толкова години, всяка седмица, те има какво да си кажат и покажат. Станали са приятели. На тези срещи могат да се чуят и крилати фрази. Стефан Маников обича да цитира Самюел Колт, създателя на известната марка оръжие:

"Пред дулото на револвера всички са еднакви."

Или: "С блага дума и с револвер в ръка се постига повече, отколкото само с блага дума."
Колекционерите са се профилирали условно: някои се интересуват само от предно пълнещи се оръжия, други събират щикове, трети - вещи само от определен исторически период. "Голяма част от експонатите са родови реликви, разказва Стоян Шоков. Събираме много информация, влагаме труд и средства, за да набавим и нови. Най-атрактивни са нещата от Възраждането, но за съжаление много се изнасят навън по нелегални канали."
"Нашето колекционерство е дълбоко патриотично, споделя Евгени Пенчев. Хобито ни не е самоцелно. Никой няма да занесе колекцията си на оня свят. Голяма част от тези колекции след време ще влязат в музеите, както е на Запад."
Хората от клуба се дразнят, че в България колекционерството се свързва с търговията на старинни вещи. "Истинският колекционер не е търговец, категоричен е Георги Маринов, председател на дружеството. Той само събира и разменя неща, които му се дублират."
Тръпката на тези мъже можеш да усетиш само когато има изложба и видиш как хората стоят пред експонатите им, гледат, възхищават се, цъкат с език и казват: "Браво на тях, че са успели да съхранят нещо." "Няма материална изгода, продължава Георти Маринов. Хобито иска пари, то не дава пари. За мен

колекционерството е бягство от стреса

Когато се върна изморен вкъщи, мога да се затворя и с часове наред да разглеждам и почиствам това, което съм събрал."
Преди 1989 г. темата оръжие беше табу за обикновения българин. Доста хора от дружеството са имали неприятности, някои дори са разследвани за незаконно притежаване на оръжие. В името на страстта колекционерът е готов на жертви.
Благодарение на изявите на дружеството през 1991 г. се пречупва общественото мнение и се приема новият закон, който за пръв път позволява на българина да притежава колекционно оръжие.
Някои от препатилите все още имат резерви за бъдещото нормотворчество. Според тях българските политици традиционно се страхуват от оръжие, защото знаят, че хората не ги обичат. Докато не са на властови позиции, проявяват интерес към колекционирането на пушкала. Седнат ли на депутатското място обаче, започват да гледат на нещата от собствената си камбанария и гласуват такива оръжейни закони, че съвсем вгорчават живота на колекционерите.
Събирането на оръжие е и културна дейност. Дружеството е организирало над 30 експозиции и е участвало в 4 международни изложения. Някои от нещата на частните колекционери са с много по-високо качество от музейните експонати. Затова музеите търсят консултанти и реставратори сред членовете на дружеството.
"Колекционерството на оръжие в България има бъдеще, убеден е Ангел Вранчев. Държавата ни е на кръстопът и могат да се намерят различни оръжия от всички епохи и континенти."

Най-голямата атракция на дружество "Традиция"

е, когато членовете му се появят с опълченските униформи на националните чествания. Всеки сам си осигурява униформата, ботушите, калпака и пушката. Оборудването струва около 800 лв.
"На тазгодишните тържества за честване на Априлското въстание в Панагюрище блокът ни мина последен на тържествения марш, разказва Методи Навущанов, председател на местния клуб. Само ние събрахме овациите на площада. Хората ръкопляскаха и викаха: "Браво, юнаци!" Някои се хвърляха и целуваха знамето."
Първата международна изява на дружество "Традиция" е през 2002 г. 15 души са наблюдатели на възстановката на събитията в историческата местност Аустерлиц край градчето Славков, в Словакия. Там през 1805 г. се е провела "битката на тримата цезари" - Александър Първи (руски), Франц Йосиф (австрийски) и Наполеон (френски).
"Видяхме какво означава отношение към историята, разказва Георги Маринов.

1500 души от цяла Европа със стотина оръдия

възстановиха монументалната битка с всички подробности. Изненадахме се от дисциплината. Присъстваха около 40 хил. души и видяхме само 4-5 полицаи - нещо, което за нас засега е само фантазия. Непрекъснато се използваше оръжие и се стреляше, но не видяхме никой да произвежда, казано по нашему, сватбарски изстрели."
Българската група е била само с униформи. Поради законови пречки за износ на оръжие не са участвали във възстановката. Всички са разбрали, че са от славянска държава по осмоконечния кръст на шапките. Догодина, когато ще има грандиозни тържества по повод 200-годишнината от битката, се надяват да участват и те.
Заразени от примера, членовете на дружеството решили тази година през август да направят нещо подобно на Шипка. "Ще направим възстановка на три епизода от Шипченските боеве, продължава Георги Маринов. Ще представим формирането на българското опълчение, освещаването на Самарското знаме и боя на Орлово гнездо.

Ще има гърмежи, хвърляне на камъни и дървета,

пиротехнически ефекти на фона на дикторски текст и стихотворението "Героите на Шипка". Кулминацията ще е посрещането на Радецки."
За осъществяване на патриотичното начинание членовете на дружеството ще разчитат на разбиране и подкрепа от страна на различните държавни институции.
"Колекционирането на оръжие е мъжко хоби, твърди Евгени Цветков, един от скоро прегърналите идеите на клуба. Жените като се съберат, си показват тоалетите. За нас, мъжете, първата работа е да извадим пищовите. Безкрайно е удоволствието да покажеш нещо, което другите нямат."

Любо Николов
в. "Сега"
12.06.2004

Handguns