На лов със "Сайга-20"

 

Искам да споделя с вас скромния си опит при експлоатацията на ловната карабина "Сайга" 20-ти калибър. Дълги години ловувах с пушки ИЖ-12, ИЖ-27, ИЖ-43. Отлични, качествени пушки, но винаги ми се е искало да разполагам още с 1-2 изстрела. В оръжейните магазини по това време продаваха МЦ-21-12 и ТОЗ-87, но тези пушки са доста капризни за ловуване в условията на нашата приморска тайга. При разговор с продавача в магазина той сподели: "Няма нито една "петзарядна", която да не е създавала грижи на нашия механик, а със "Сайга" нямаме никакви проблеми."

 

 

Избрах "Сайга-20" - все пак тя е създадена на базата на родния автомат "Калашников". Кои са предимствата на това оръжие? Сравнително къса - 1135 мм, т. е. добра маневреност, достатъчно мощен и в същото време икономичен 20-ти калибър, съществува и възможност за използване на патрони Магнум. Карабината е приспособена за ползване на патрони с дължина на гилзата 76 мм и малко отгоре - проста и сигурна автоматика.

Недостатъци на карабината - липса на мушка в края на цевта и пластмасови детайли, но това е поправимо.

Изборът е направен, карабината е купена. Изминаха три години от този момент и аз нито веднъж не се усъмних в правилността на своя избор. Великолепно и сигурно оръжие! Произвел съм с нея 900-950 изстрели и няма нито един провал по вина на автоматиката - всичко работи безотказно. Единственото доусъвършенстване на оръжието от моя страна е поставянето на мушка в края на цевта. Мушката и нейната основа изработих по модел на мушката на "СКС", закрепих я с "гореща" сглобка, прицелих се и останах доволен. Точно това липсваше!

Единствената трудност, с която се сблъсках през първата година на експлоатация, възникна при подготовката на патроните. Опирайки се на своя опит, взех следното решение - само пластмасови гилзи и само капсули КВ-21. Считам, че засега това са най-сигурните капсули. За съжаление вече не се продават добрите, сигурни "Жевело", които се използваха преди 10-15 години, а качеството на съвременните, които се продават по магазините, е доста съмнително.

Използвам само барут "Барс", защото той заема най-малък обем в гилзата в сравнение с другите. Бих искал да изпробвам и "Сунар-Магнум", но той не се продава у нас. Алкалните тапи са по-добри от филцовите, а като допълнение използвам дървеновлакнести тапи.

Приготвяйки патроните по свой начин, аз постигнах най-добрите резултати при стрелба със сачми № 7, 5 и 3. Сред по-големите номера сачми най-добри резултати се постигат със сачмите 4/0. Патрони с този номер сачми използвам при лов на патици и лисици. Комплектовам патроните по следния ред: точно определено количество - 1,8 - 1,9 г (барут "Барс") в зависимост от сезона и температурата, картонена уплътнителна подложка, дебела 2,5-3 мм, после натиквам с натиск 2 алкални тапи, високи около 14-16 мм, а върху тях слагам мека дървено-влакнеста тапа, върху която изсипвам 30 г сачми № 7, 5 или 3. Накрая запечатвам патрона с обикновена настолна машинка. Натискът при запечатването не трябва да бъде много силен. Барутът "Барс" не обича силния натиск, но изисква добро уплътняване. Сачмите 4/0 задължително примесвам с нишесте.

Независимо от това, че дължината на цевта на карабината е само 57 см, резултатите при стрелба със сачми са отлични. Патици, гургулици и фазани може смело да се стрелят от разстояние до 50 м, но не си струва да се увлича човек. Сачмите 4/0 просто пронизват лисицата. Главното за мен е стрелбата с куршуми. Най-добри резултати показаха куршумите "Полева-1" и барут "Барс" - 1,7 г. При стрелба по цел от 1000 метра при тихо време и положителни температури 8-10 градуса, всички куршуми попадат в 20-сантиметровия кръг на целта. Мнението на много ловци, че тези куршуми имат слабо попадение, е погрешно. Важното е да се определи най-подходящото разстояние за стрелба. Например аз съм убивал 160-170-килограмово прасе от 40 крачки разстояние. Първият куршум проби задния му крак, гръбнака и излезе през средата на туловището заедно с тапата- контейнер (със задната част на куршума). Вторият изстрел беше в областта на плешката, свинята веднага падна, куршумът премина през двете плешки и се заби в сланината под кожата. Третият изстрел беше под ухото - за всеки случай. По глиган с тегло около 150 кг стрелях от разстояние 60 м. При първия изстрел куршумът попадна в областта на корема. Звярът вървеше все едно, че нищо не се е случило, без да промени своя ход. Вторият куршум попадна в дясната плешка и излезе през шията - глиганът веднага падна. И двата куршума преминаха през него. При разфасоването му открихме стари сачми 9 мм. Три от тях се намираха в задния му бут и раната около тях беше зараснала. Този факт още веднъж потвърждава моето правило, че по сериозен звяр трябва да се стреля с куршуми, а сачмите могат да се използват само при близки разстояния. Най-голямото разстояние, от което съм стрелял по сърна, е 120 м. Куршумът премина през гърдите и излезе през задния бут. Сърната рухна на земята. При странична стрелба по спокойно пасяща сърна на разстояние 100 м, куршумът попадна в гръбнака и изби един прешлен, оловната част от куршума прониза животното, а на мястото на прешлена остана пластмасовата тапа. Тези резултати още веднъж потвърждават качествата на куршумите "Полева".

 

Аз използвам едри саморъчно направени сачми с диаметър 7,8 мм. Слагам на кръст 10 парчета, заливам ги с парафин и ги оформям. При стрелба от 40 м по кръг с диаметър 50 см в целта попадат средно по 7-8 парчета, остротата на изстрела е добра.

В общи линии съм доволен от карабината, макар че има какво да се препоръча на завода производител. Добре е да се монтира заводска мушка в края на цевта. Пластмасовите детайли да се заменят с дървени (макар че аз използвам кухия пластмасов приклад за аптечка - сложил съм в него необходимите лекарства, бинтове, кибритени клечки, всичко това добре опаковано в целофанов плик, а към цевта с помощта на изолирбанд съм прикрепил малка отвертка - тя не ми пречи). Някои неудобства създава предпазителят. Времето от момента на снемане на предпазителя до произвеждането на изстрела е значително по-дълго, отколкото при обикновените пушки тип ИЖ, ТОЗ или МЦ-21-12. В същото време предпазителят е абсолютно сигурен.

 

Известно съмнение към карабината предизвиква текстът в нейния паспорт, който гласи, че износването на хромовото покритие на цевта не представлява дефект. За 15 години експлоатация на пушката ИЖ-27 нито за миг не съм се усъмнил в хромовото покритие на цевта, а при карабината такова предупреждение смущава, макар че засега всичко е наред. Голямо значение има и грижата за оръжието - системно почистване и смазване. За смазване използвам само масло "РЖ" или "Глухар". След приключването на ловния сезон с четка измивам цевта с топла вода и домашен сапун, след това старателно я подсушавам и леко я покривам с масло. Същата процедура извършвам и със затвора на карабината. Газовата камера почиствам с леко влажен парцал и покривам с много тънък слой масло. Преди ловния сезон почиствам маслото от камерата до сухо и повече не я смазвам.

С една дума, както се грижиш за оръжието, така и то ще ти служи.

П. Нестеренко
Превод от руски Маргарита Лозанова
списание "Лов и риболов"

Handguns