Сухопътните мини

 

Взривните устройства, наречени мини, водят началото си още с откриването на барута. По време на почти всички войни те се използват много широко, а по тази причина и се развиват. Характерно за тях е, че дълго време след като завърши даден военен конфликт, в който са били използвани, те запазват своето поразяващо въздействие и са необходими огромни човешки усилия, а дори и жертви за премахването им. В днешно време, освен във военни конфликти, мините се използват много активно и в дейността на различни терористични организации.

В зависимост от тактическото си предназначение сухопътните мини се делят на две основни групи - противотанкови и противопехотни. Според начина на поразяване те могат да бъдат поразяващи с ударна вълна, кумулативни, осколъчни, шрапнелни, запалителни и др. Могат да бъдат разделени и според принципа си на действие, според начина на привеждане в действие, според материала от който са направени и по още много други признаци.

Противотанковите мини са предназначени да обездвижат или да унищожават танкове, транспортни средства и намиращите се в тях хора. Обикновено корпусите им са изработени от дърво или пластмаса, а напоследък много широко се използват безкорпусните мини. Такива мини не могат да бъдат да бъдат открити от индукционни минотърсачи, но те не са и толкова опасни, защото се задействат едва след като върху тях се натисне с тегло не по-малко от 180 - 200 кг. Като правило местоположението на противотанковите минни полета се обозначава на карта и обезвреждането им след края на бойните действия става сравнително по-лесно.

Най-опасни са противопехотните мини. Ежегодно от тях загиват около 26 хил. души като правило в райони, в които бойните действия отдавна са прекратени. Огромното им разнообразие, малките размери, достъпност и хаотично използване в хода на конфликтите принудиха световната общност да приеме преди няколко години Конвенцията от Отава за забрана на противопехотните мини, която е подписана и от България. Тези мини могат да бъдат с насочено действие, които поразяват с осколки на разстояние до 100 - 200 метра в желаното направление. Известни са и така наречените "подскачащи" мини. При задействането им специален заряд ги изстрелва на 1,5 - 2 метра над земята, след което те се взривяват и поразяват с осколки хората около тях.

За минирането на здания, железопътни съоръжения, летища, радиолокационни станции, свързочни възли, мостове, водоснабдителни съоръжения, дълговременни укрепления и всякакви други важни обекти обикновено се използват управляеми мини и фугаси или такива със забавено действие. При управляемите се използват радиосигнали или електроимпулси, които се предават по проводници. При тези със забавено действие се използват часовникови механизми, които след определен период от време затварят електрическата верига на взривателя и произвеждат взрива. Съществуват и химически взриватели за мините със забавено действие. Всъщност, всичко това сме го виждали по филмите в най-различни варианти, но то само идва да покаже колко голяма е опасността от използването на минното оръжие, особено когато е в ръцете на терористи, стремящи се да постигнат целите си чрез заплаха или унищожаване живота на мирни хора.

Затова напоследък, наред със стремежа за постигане на световна забрана на противопехотните мини, в много страни, в това число в САЩ и членките на НАТО, се разработват мини, които могат да се саморазрушават или самодезактивират по команда или след определен период от време. Те са значително по-скъпи, но дават възможност да бъдат използвани само по време на военния конфликт за постигане на конкретни цели.

http://www.weaponplace.ru/

Handguns