Новите ядрени държави

 

Точното количество на ядреното въоръжение и боеприпаси, понастоящем намиращо се в световните арсенали е неизвестно. Различните изследователски организации разполагат с различни данни. Общоприета е, обаче, само една цифра. Съвкупната мощност на ядреното оръжия сега съставлява 5 хиляди мегатона - примерно по 1 тон на всеки жител на планетата.

За пример, по данни на Стокхолмският Международен Институт за Мирни Изследвания (Stockholm International Peace Research Institute), Русия притежава 8232 единици ядрено оръжие, САЩ - 7068, Китай - 402, Франция - 348, Великобритания - 185. По официално публикувани данни на ЦРУ (CIA), ядреният арсенал на САЩ съставлява 12 070 бойни глави, на Русия - 18 хил., на Великобритания - около 400, на Франция - около 510, на Китай - около 425. Американската изследователска организация Natural Resource Defense Council, оперира с други цифри: Русия - 7,2 хил. единици, САЩ - 5 972, Китай - 400, Франция - 492, Великобритания - 185. Центърът за Отбранителна Информации (Center for Defense Information) привежда друга статистика: САЩ - 10 656 бойни глави, Русия - около 10 хил., Китай - 400, Франция - 350, Великобритания - 185 (в това сравнение всички данни са по състоянието, което е било към края на 2002 година). Още по-малко са достоверните данни за ядрените арсенали на страните, официално не принадлежащи към "ядрения клуб".

След като през 1998 г. към клуба на петте ядрени държави (по неслучайно съвпадение те са и петте велики сили с право на вето в Съвета за сигурност на ООН) неочаквано се присъединиха Индия и Пакистан, все повече нараства лавината от информации, че една или друга страна разработва собствена ядрена програма. Тези новини се посрещат с тревога от световната общественост, защото мнозинството от държавите, за които се говори, че осъществяват подобни програми спадат към т. нар. нестабилни страни. В повечето от тях на власт са авторитарни и тоталитарни режими, чиито ръководители биха могли да използват ядрено оръжие.

Не по малка опасност представляват терористичните и екстремистки организации, които биха могли да овладеят властта в резултат на държавен преврат, или по някакъв начин да получат достъп до ядрени обекти. Последиците могат да бъдат ужасни.

Днес главен нарушител на спокойствието е Северна Корея, чиито ръководители неколкократно потвърдиха наличието на атомни бомби собствено производство. Според експертите през 2004 г. най-много до членство в ядрения клуб са се доближили още Иран, Египет и Бразилия.

Статуквото на ядрения клуб бе нарушено

Повече от половин век след атомните гъби над Хирошима и Нагасаки в двуполюсния свят се утвърди неписан консенсус, че ядрена война е невъзможна. Всеки от двата лагера разполагаше с многократно повече ядрено оръжие, отколкото бе необходимо да бъде унищожена човешката цивилизация. След поредицата от многостранни и двустранни договори двете основни ядрени сили - САЩ и Русия, започнаха да съкращават огромните си ядрени запаси. Арсеналите обаче далеч не са изпразнени.

Съединените американски щати разполагат (по официални данни) с 12 000 бойни глави, поразяващият обсег на ракетите им достига 13 000 км. Те са разположени в 14 американски щата и в Европа. Между впрочем САЩ са единствената страна, която е настанила ядреното си оръжие в чужди страни.

Русия разполага с 22 500 бойни глави, а ракетите й имат поразяващ ефект до 11 000 км. Оръжията са разположени в почти всички региони на Руската федерация. След края на студената война и след разпадането на СССР всички ядрени бойни глави, които бяха разположени извън границите на Русия, бяха прибрани.

Франция разполага с 450 бойни глави, обсегът на поразяване е 5300 километра. Френските наличности са от три типа бойни глави, съхраняват се в 12 бази.

Китай има 400 бойни глави, далечината на действие на ракетите му достига 11 000 км. Китайското оръжие е складирано в около 20 области.

Великобритания има 380 бойни глави, далечината на действие на ракетите й достига 12 000 км. Ядреното оръжие на Великобритания е съсредоточено в атомните подводници.

И докато наличието на това оръжие беше обществена тайна и служеше повече за всяване на взаимен респект, в края на миналия век двете наследнички на Британска Индия - Рeпублика Индия и Пакистан, взривиха своите първи атомни бомби и предявиха претенции да се наредят при големите. За разлика от тях, Израел въобще не желае да се разчуе, че има ядрено оръжие.

Индия разполага, според непотвърдени данни, с 10 - 250 бойни глави (най-често се счита, че арсеналът на Индия се състои от 60 единици), обсегът на ракетите й е 2500 км. Това е първата държава, решила да построи свое ядрено оръжие, след като Китай започна ядрени опити в средата на 60-те години.

Военната атомна програма на Индия стартира в началото на 1970-те години (първият граждански реактор се появил две десетилетия преди това), паралелно се водят разработки на ракетни системи и космическа програма. Понастоящем Индия при поддръжката на СССР (а по-късно на Русия) е създала собствени ракети "Притви" (Prithvi), с обсег до 250 км, и "Агни" (Agni) - до 2 хил. километра. Освен това Индия притежава бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие. От 1984 година се разработват собствени балистични и крилати ракети с далечен радиус на действие, освен това се водят изследвания в областта на създаването на балистични ракети с подводно базиране. При поддръжката на Русия Индия също развива собствена система за противоракетна отбрана. В Индия се добива уран. Почти всички ядрени обекти на Индия не са били посещавани от инспекторите на Международната Агенция по атомна енергия (МАГАТЕ).

Пакистан разполага също с 10 - 150 бойни глави (най-често звучат цифрите от 24 до 48), ракетите му достигат 1500 км. Страната започна своята секретна ядрена програма през 1972 г., за да се изравни с Индия.

Пакистан притежава бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие. Основата на стратегическата му авиация съставляват американски изтребители-бомбардировачи F-16, които САЩ са доставили в началото на 1980-те години, след нахлуването на съветските войски в Афганистан. Пакистан самостоятелно преоборудва тези машини, за да станат способни да носят ядрено оръжие. Освен това, при поддръжката на Китай, активно се развива ракетна програма. В частност, Пакистан създава балистична ракета Халф-3 (Half-3) с радиус на действие до 600 км и ракета "Гхаури" (Ghauri) с обсег до 2 хил. км - преименувана и модернизирана севернокорейска ракета "Нодон" (No-Dong), на свой ред, създадена на базата на съветската ракета "Скъд". Освен това, Пакистан притежава ракети "Шахин" (Shaheen) - версия на китайската ракета "Великия Поход" (DF-15), с обсег до 2.5 хил. километра.

Ядрената програма на Пакистан стартира през 1972 година, веднага след края на поредната война с Индия. През 1975 година в Пакистан от Германия се завърна известният учен-металург Абдул Кадир Хан (Abdul Qadeer Khan), след което е бил постигнат значителен прогрес в изследванията. През 2003 година Абдул Кадир Хан е признал, че е предавал ядрени секрети на Пакистан на трети страни. По-рано съществуваха сериозни опасения, че Абдул Кадир Хан, симпатизиращ на идеологията на Бен Ладен, ще предаде ядрено оръжие в ръцете на терористите. На територията на Пакистан се намират богати залежи на уран. Почти всички ядрени обекти на Пакистан не са инспектирани от МАГАТЕ.

Израел, според данни от различни източници, разполага със 50 - 200 бойни глави (най-вероятно 60 - 80).

Израел притежава средства за доставка на ядрени бойни глави - съвременни бойни самолети (основно, американско производство), способни да носят ядрено оръжие, а така също тактически ракети собствено производство "Иерихо-1" (Jericho-1) с обсег 660 км и "Иерихо 2" (Jericho - 2) с обсег 1.5 хил. км. Освен това Израел има ракета "Шавит" (Shavit), която поначало е предназначена за извеждане на спътници на космическа орбита, но все пак, по оценка на американски експерти, е способна да достави атомна бойна глава с тегло до 500 кг на разстояние до 7.8 хил. км. Също съществуват сведения, че Израел притежава подводници, способни да носят балистични ракети с ядрени бойни глави.

Ядрената програма на Израел е започнала през 1956 г. в сътрудничество с Франция и при негласното одобрение на САЩ. Франция оказва на Израел помощ при строителството на секретен ядрен реактор в град Димона, близо до пустинята. През септември 1979 година в Южния Атлантик Израел провежда успешно изпитание на тактически ядрен заряд (по някои данни, това е бил вече третият тест). Израел притежава собствена система за противоракетна отбрана, успешно изпитана през 1997 година. Повечето израелски ядрени обекти не са преминали инспекцията на МАГАТЕ.

Някои се отказаха от атомните мечти

Република Южна Африка е единствената държава, която успешно разработи ядрено оръжие и след това доброволно изостави възможността да стане ядрена сила. По официални изявления, страната е унищожила арсенала си преди 10 юли 1991 г., когато прие договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Алжир се смята за отказала се държава, след като през 1991 година беше открито, че страната строи реактор, който може да се използва за производство на материал за ядрено оръжие. Реакторът беше поставен под контрола на международната агенция за атомна енергия.

Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на СССР през 1991 г. предадоха на Русия разположените на техните територии ядрени бойни глави.

Аржентина осъществяваше ядрена програма, но през 1980 г. новото демократично правителство реши, че е необходима промяна в политиката. През 1990 г. страната подписа споразумение за свободна от ядреното оръжие Латинска Америка.

В тази група трябва да поставим и две спорни държави Либия и Ирак.

Либия. Анализаторите смятат, че Либия няма възможност да разработи собствена ядрена бомба, но има достатъчно пари и желае да купи ядрена технология. През 2004 г. обаче Триполи обяви, че окончателно спира работата по ядрената си програма.

Ирак. Страната имаше своя ядрена програма, прекратена от ООН през 1991 г. след поражението, което Ирак претърпя във войната в Залива. Под предлог, че режимът на Саддам Хюсеин продължава разработките, през 2003 г. САЩ и Великобритания започнаха военна операция срещу Ирак. Обстойните проверки не успяха да открият оръжия за масово поразяване.

На прицела: Северна Корея, Иран и Бразилия

Северна Корея затвори своята ядрена програма през 1994 година. Срещу това САЩ и още няколко западни страни обещаха да доставят на Пхенян два атомни реактора от тип, който практически изключва възможността да бъдат използвани за производство на ядрено оръжие.

Доставката на реакторите не бе осъществено, което даде възможност на Пхенян да обявят, че се връщат към стария вариант на изграждане на атомна централа, при който може да се произвежда обогатен плутоний за ядрени бомби. През последните месеци редица високопоставени политици заявиха, че страната разполага с няколко ядрени бомби.

Болшинството експерти считат, че в арсенала на Северна Корея се намират 1-2 ядрени заряда. Ежегодно Северна Корея може да произвежда до 190 кг плутоний. Това количество е достатъчно за производство на 50-тина атомни заряда. Достоверно е известно, че около 25 кг оръжеен плутоний понастоящем се съхранява в един от севернокорейските складове. Реалното положение в тази най-закрита страна на света е неизвестно.

Иран започва разработване на ядрена програма през 1970 година, но девет години по-късно лидерите на Ислямската революция я прекратяват, като противоречаща на идеологията им. По време на ирано-иракската война (1980 - 1988 г.) Багдад, който тогава получава помощта на Запада, използва ракетно и химическо оръжие. Иран нямаше ресурс за подобно противопоставяне. Това принуди аятоласите да възстановят ядрените изследвания.

Според експертите Иран не разполага с атомна бомба, но води активна дейност в тази насока. Техеран категорично отрича това и твърди, че изгражда атомна електроцентрала само заради енергията.

Бразилия започва ядрени разработки през 1980 г. Причина е историческият й съперник - Аржентина, която вече е започнала да работи в тази насока. През следващите години с помощта на Германия, Франция и САЩ страната постига определени успехи в мирното използване на ядрената енергия.

През 2004 г. се появяват съобщения за странна активност на Бразилия, която купува материали, използвани обикновено за производството на ядрено оръжие. Смята се, че Бразилия може да произвежда обогатен уран, с който да се произведат 6 ядрени бомби годишно.

Washington ProFile
27 Февруари 2004

Handguns