Огнехвъргачките - най-страшното оръжие на бойното поле

 

Още когато човекът разбрал, че дарът на Прометей може да се използва не само за загряване на вода, на земята се появило най-грозното и страшно оръжие - огнехвъргачките.

За разлика от останалите "цеви", всяка огнехвъргачка се явява огнестрелно оръжие в най-прекия смисъл на думата. Тя действително стреля с огън, по-точно - с горящо вещество. При цялото разнообразие и пре-дълга история на това оръжие (първите случаи на "огнемети" са били зафиксирани по времето на фараоните), то се дели само на два типа - по способа на доставка на огнената смес до целта: "контейнерни" и струйни.

Първи са се появили "контейнерните" огнехвъргачки - всевъзможни механизми, които изхвърлят сместа, опакована в специални съдове. Това са били както обикновените катапулти на древните римляни, с които хвърляли по противника глинени съдове, пълни със запален нефт, така и съвременните реактивни комплекси.

Втория тип - струйните огнехвъргачки, които, както се разбира от името, действат на принципа на сифона, изхвърлящ под налягане струя горящо вещество. Устройството им е твърде сложно, дори и да е било известно още на византийците под името "гръцки огън".

За съжаление, тайните на "гръцкия огън" били загубени още в древността и затова се наложило сифонните системи и огнената смес отново да бъдат откривани. Това сторил през 1893 г. изобретателят Зигер-Корн, който бил немец по произход, но живеел в Русия. Той създал прототип на съвременната огнехвъргачка-раница, обслужвана само от един боец. Големият й недостатък бил в далечината на стрелбата - тя била само няколко метра. Проблемът бил в липсата на приспособление, което да предаде необходимото налягане на огнената смес. Друг немец на име Фидлер, но този път в Германия, успял да реши проблема. Той измислил оригинален пиропатрон - генератор на налягане. Действайки на принципа на помпата, пиропатронът се взривявал и изтиквал бутало, което пък от своя страна изхвърляло огнената смес. Последната представлявала смес от суров нефт и дизелово гориво и се запалвала със специална газова горелка на изхода.

Когато през 1916 г. германската армия използва за първи път огнехвъргачки в битката за гр. Верден, ефектът бил поразителен - оказало се, че той е незаменим при унищожаването на укрепени огневи точки и най-вече - при водене на бойни действия в градски условия. Достатъчно било горящата струя да проникне през амбразурата или в прозореца и всичко живо вътре било унищожавано. Освен прякото си поразяващо действие то имало и голям психологически ефект, защото няма по-ужасна картина от човек, превърнат в жива, бягаща в паника факла.

През последвалата Първа световна война години развитието на струйните огнехвъргачки се осъществява главно по посока на увеличаване на дистанцията на стрелбата и увеличаване на количеството изхвърляна смес с един изстрел. Това довежда, от една страна, до създаването на големи огнехвъргачки, монтирани на колесни и бронирани машини, и дори на танкове. Един от най-мощните в света танкове-огнехвъргачки КВ-8 може да изстреля наведнъж 10 литра горяща бензинно-маслена смес на разстояние 110 метра.

От друга страна, се усъвършенстват рецептите за огнената смес. Така през 1942 г. американците откриват напалма, който представлява бензин, сгъстен с помощта на различни вещества до точеща се маса. В качеството на сгъстители се добавят от 4 до 10 % соли на маслени киселини или полистирол, а за повишаване на температурата на горене - около 1 % магнезиева или алуминиева пудра. Тази адска смес стана символ на американския империализъм по време на войната във Виетнам, където напалмът беше масово използван.

През втората половина на ХХ век продължава работата за увеличаване дистанцията на стрелбата. Скоро обаче се установява, че тя не може да надвиши 300 метра. При това, повече от половината смес изгаря напразно по време на полета си до целта. Затова военната мисъл се връща отново към почти забравените огнехвъргачки от така наречения контейнерен тип. Един от най-успешните модели от този тип е руската огнехвъргачка "Шмель". С външния си вид и по принципа си на действие тя наподобява ръчен гранатомет. Това е алуминиева тръба, в която е разположен снаряд с 2 кг етиленов окис. Снаряда се изстрелва от специален ускорител и лети на разстояние до 1000 метра. При среща с целта боеприпаса се взривява, създавайки облак от нагорещен газ с високо налягане. Огнехвъргачката е за еднократно използване: след изстрела празната алуминиева тръба се изхвърля.

ТОС-1

Съществуват и много мощни реактивни огнехвъргачки. Една от тях е 24-цевната бойна машина ТОС-1 (Тяжелая Огневая Система), създадена на базата на танка Т-72, която носи смешното прозвище "Буратино". Казват, че на чеченските терористи съвсем не им е било до смях, когато през 2000 година, преодолявайки съпротивата на различните "правозащитни" организации, руската армия използва това оръжие по предназначение. Залпът на една ТОС-1 надвишава по своята разрушителна сила залпът на цяла батарея реактивни установки БМ-21 "Град".

http://www.from-ua.com/technology/

Handguns