Пистолет Ярыгина (ПЯ)

В началото на 1990-те години в Русия беше окончателно признато, че 9 мм-вия пистолет Макаров, приет на въоръжение през 1952 г. и изкарал почти 40 години служба в Съветската, а после и в Руската армии, е остарял и се нуждае от замяна с по-съвременно и мощно оръжие. Първата причина е следствие от това, че средствата за индивидуална защита (бронирани жилетки) вече влизат в оборудването на всеки пехотинец, а втората е, че по това време на въоръжение на повечето армии в света се появили пистолети с 9 мм патрон "Парабелум" с вместимост на пълнителя 15 и повече патрона. 8-зарядният пистолет Макаров с 9 мм патрон с дулна енергия наполовина по-малка, отколкото на "Парабелума", се оказал остарял. За приемане на въоръжение на нов армейски пистолет е била обявена програма НИОКР (Научно-Изследователски и Опитно-Конструкторски Работи) под кодовото обозначение "Грач".

Ижевският Механичен Завод (ИЖМЕХ, основен производител на пистолет Макаров) се включил в работата по създаването на новия пистолет през 1993 г. Разработката била оглавена от конструктора Владимир Александрович Ярыгин, дотогава занимаващ се със създаването на спортни пистолети. В хода на 1990-те години изискванията на военните нееднократно се променяли, в частност, първоначалното изискване за адаптация на пистолета за едновременно 4 патрона (7.62х25 мм ТТ, 9х18 мм ПМ, 9х18 мм ПММ, 9х19 мм) било отхвърлено в полза само на един боеприпас - 9 мм усилен патрон, разработен на базата на световно-известния боеприпас 9 мм Люгер/Парабелум. Новият патрон е бил разработен в ЦНИИТОЧМАШ и приет на въоръжение под индекса 7Н21. Този патрон има бронебоен куршум със стоманен термозакален сърдечник, с тегло 5,4 грама, развиващ начална скорост до 450 м/с (дулна енергия около 550 Джаула). По развиваното максимално налягане в цевта, патронът 7Н21 съществено превъзхожда търговските боеприпаси 9х19 мм Люгер/Парабелум, заради което може да се използва само в специално създадено за него оръжие. В същото време оръжието, разчетено за патрон 7Н21, в това число и Пистолетът на Ярыгин, може без проблеми да използва болшинството продавани патрони 9х19 мм, а също и патроните 9мм НАТО.

Пистолетът Ижевска разработка получил заводски индекс МР-443 "Грач", а на армейските изпитания той бил представен под индекса 6П35, както и неговия основен конкурент, пистолета конструиран от Сердюков и Беляев от ЦНИИТОЧМАШ (гр. Климовск) със свободен затвор с подвижна личинка. През 2000 г. е било обявено, че Ижевския образец е победил в конкурса за нов армейски пистолет и той получил официалното обозначение Пистолет Ярыгина (ПЯ), а през 2003 г. с решение на Правителството на РФ, ПЯ бил приет на въоръжение от всички силови структури на Русия, наравно с пистолетите на Грязев - Шипунов ГШ-18 и на Сердюков СПС. Понастоящем ПЯ вече е започнал да постъпва в някои части и подразделения на Руската армия, включително и в тези, които се базират на територията на Чечня.

За Ижевският механичен завода, "Грач" е първия образец на бойно оръжие, създадено от своите специалисти. До тогава собствените разработки били само в сферата на спортното и ловно оръжие. А конструкторът Владимир Ярыгин станал четвъртия ижевчанин, след Михаил Калашников, Евгений Драгунов и Геннадий Никонов, чието име ще остане в историята на руското стрелково оръжие. Впрочем, самият оръжейник е узнал за това, че неговият пистолет е препоръчан за въвеждане на въоръжение в навечерието на своя юбилей - на 1 април 2000 г. той навършил 50 години.

Пистолет Ярыгина (ПЯ) - детайли.

Пистолетът на Ярыгин е конструиран на основата на автоматика, използваща енергията на отката при къс ход на цевта. Заключването на цевта се осъществява посредством движението й във вертикална плоскост, чрез блокче в задната й част взаимодействащо с отвора за изхвърляне на гилзите в затвора. Накланянето на задната част на цевта надолу за отключване със затвора се осигурява чрез фигурен изрез в планка под цевта, който се придвижва по оста на затворната задръжка. Затворът и рамата на пистолета са изработени от въглеродна стомана, а цевта е от неръждаема. Ударно-спусковият механизъм е с двойно действие, с открито петле. Отстрани петлето е прикрито с издатини на затвора, което има за цел избягване на закачането на взведеното петле за дрехите или кобура при вадене на оръжието. Неавтоматичният предпазител е двустранен, разположен на рамата и при включване блокира петлето, мотовилката и затвора. Петлето при включен предпазител може да се блокира както във взведено, така и в спуснато състояние. Впрочем, при пистолет Макаров при включване на предпазителя петлето се сваля от боен взвод. След това, за да се открие огън, се налага то да се взведе на самовзвод, при което се преодолява три пъти по-голямо усилие на спусъка, отколото при стрелба в обичаен режим.

Изхвъргачът, видимо изпъкващ над повърхността на затвора при зареден патрон в патронника, изпълнява функцията на указател за наличието на патрона. Пълнителят е двуредов за 17 патрона. Бутонът за фиксиране на пълнителя е разположен традиционно в основата на спусковата скоба, като стрелецът по свое желание може го изнесе от която страна на оръжието му е удобно. След изстрелване на всички патрони от пълнителя, затворът на пистолета остава в открито положение на затворна задръжка. Мерните прибори са нерегулируеми, като мушката е изпълнена нацяло със затвора, а мерникът е поставен в канал тип "лястовича опашка". На мушката и мерника са поставени бели вставки за по-удобно прицелване. По поръчка е възможно оборудване с регулируем прицел с установка на прицелното разстояние от 25 до 100 метра. Чирените са пластмасови, доста ръбести, изпълнени като един детайл.

 

Калибър:
Тегло без патрони, kg:
Габаритни размери (д/в/ш), mm:
Дължина на цевта, mm:
Вместимост на пълнителя:
Усилие на спусъка:
- при взведено петле, Н:
- при самозвод, Н:
Прицелна далекобойноост, m:

9х19мм (7Н21, 9мм Пара)
0,950
198х140х38
112
17 патрона

не повече от 24,5
не повече от 58,9
50

Handguns