Mauser C 96 "Cone Hammer", калибър 7.63 mm, мерник за 50-500 m

Oпитите на фирма "Mаузер" да предложи на пазара късо огнестрелно оръжие са не особено успешни и са свързани със значителни финансови загуби. Първия неуспех е еднозарядния 9-мм пистолет с вертикално придвижващ се затвор, патентован през август 1877 г., чиято конструкция е била повлияна от револверите. По-късно това оръжие било заменено от доста по-практичен модел - 9-мм "зиг-заг" револвер, патентован през април 1879 г., притежаващ оригинален механизъм за въртене на барабана. Z-образни непрекъснати канали по повърхността на барабана осигурявали въртенето и застопоряването му посредством зъб отдолу в рамата, придвижван от спусковия механизъм. Този 6-заряден револвер бил произведен в няколко модификации на рамата и калибъра, но представителите на германската армия отдали предпочитание на по-простия (и естествено по-евтин) "райхсреволвер" на фирмата "Гевер-Прюфунгс-Комисион", произвеждан в Зул и Ерфурт, постъпил на въоръжение през 1881 г. и заменен през 1908 г от P-08.

Претърпявайки неуспех с револвера, братя Маузер се завърнали към магазинните пистолети. Обаче моделът от 1886 г. (с конструкция повлияна от пушките Маузер от 1884 г.) със сложна система от лостове, повдигащи и спускащи затвора, претърпял неуспех. Това довело до временна загуба на интерес от фирмата към късоцевното оръжие, още повече, че пушките й се продавали с успех.

Едва към 1894 г. братя Маузер подновили разработката на автоматичен пистолет. Десет години преди това фирма "Маузер" се преобразувала в акционерно дружество "Вафенфабрик Маузер АГ", значителна част от капитала, на което е бил предоставен от "Вюртембергише Ферайсбанк". В края на 1880-те години тази банка става собственост на фирмата "Людвиг Льове и Ко", която по този начин придобива значителна част акции от "Маузер". В средата на 1890-те години Льове започнал да търгува с пистолети "борхард" и това най-вероятно кара "Маузер" за се завърнат към късоцевното оръжие.

Паул Маузер, забелязвайки че тримата братя Фидел, Жозеф и Фридрих Федерле, инженери във фирмата, разработват многозаряден автоматичен пистолет, предусеща перспективността на идеята и им поставя задача (и средства) да усъвършенстват оръжието си. Първият опитен образец бил създаден през март 1995 г. и през декември Паул Маузер го патентова на свое име, каквато е обичайната практика по това време изобретението на наемните работници да става собственост на фирмата.

През август следващата година става официалната "промоция" на оръжието, за което се спорело дали било къса карабина, която лесно се превръща в пистолет или обратното. На кралското стрелбище в Потсдам германският император Вилхелм II лично изпробвал пистолета и го одобрил. За Маузер С-96 или К-96 (конструкция от 1996 г.) Льове разрешил да се ползва патрона "борхард" калибър 7,65 мм, но "Маузер" държали да се идентифицират пистолета и боеприпасите за него именно като "маузеровски" и освен леки промени в материала и кернировката, поставяли малко по-голям барутен заряд в патрона, заради което получил малко по-висока начална скорост и бил обозначен 7,63 мм "Маузер", макар че диаметъра на куршума не бил променен.

Зацепен затвор
Отключване

Принципът на действие се основава на използване силата на отката при къс ход на цевта. Затворът е с правоъгълна форма и се движи вътре в цевната кутия. Затворът и цевта са неподвижно закрепени един към друг с помощта на малък подвижен детайл ("личинка"). При изстрел цевта със цевната кутия и затвора се придвижват назад на около 2,5 мм, при което личинката остава без опора отдолу и се спуска, отключвайки затвора от цевта. Личинката се заклинва и спира движението на цевта, а затвора продължава да се движи назад, екстрахира гилзата и под въздействието на възвратната пружина отново полита напред и изтиква нов патрон в патронника.

Първите пистолети са се произвеждали с неразглобяем пълнител за различен брой патрони, докато накрая било решено пълнителят да събира шахматно разположени 10 патрона. Зареждането им се осъществявало отгоре, когато е отворен затвора, един по един, или с помощта на патронна тенекийка, взаимствано от пушките Маузер 98. Разположението на пълнителят пред спусковата скоба се счита за недостатък на оръжието, тъй като го удължава и измества центъра на тежестта напред, който пък се премества при разходването на патроните..

Пистолетът се произвеждал като оръжие за една ръка, с постоянни мерни прибори и без канал за присъединяване на приклад. В спуснато положение масивната опашка на петлето закривал прореза на мерника и напомнял на стрелеца, че оръжието не е взведено. Лостчето на предпазителя, разположено до предпазителя го задържало в спуснато положение.

През 1899 г. оригиналното петле с конична глава било заменено с масивно петле с кръгла опашка, а през 1903 г. било прието петле с по-малка опашка, вече незакриваща мерника. На задната долна част на ръкохватката бил поставян канал за закрепване на дървения кобур-приклад. Мерникът станал секторен с планка, разграфена за дистанции до 1000 м., била променена и стъпката на нарезите, придаващо по-голяма устойчивост при стрелба на по-големи дистанции.

Струва си да отбележа, че това разграфяване на мерника е нищо повече от маркетингов ход, и че с пистолет C-96 стрелба на подобни дистанции (над 500 м.), въпреки наличието на приклад, едва ли е достатъчно точна, като се има предвид, че на 1000 м. разсейването на куршумите е над 3 м., а и пробивната сила на куршума над 500 м. силно намалява.

Стремежът на авторите да създадат универсално оръжие, съчетаващо в себе си качествата на пистолет и лека карабина, не бил високо оценен от представителите на армията и до 1914 г. с него не е било въоръжено нито едно подразделение, въпреки че осен продажбите на частни лица, са били закупени партиди за италианската и турската армии.

Конструкцията на пистолета претърпяла леки усъвършенствания, за кратко време се е произвеждал с плоски страни на рамата, без типичните вдлъбнатини, били произвеждани 6-зарядни партиди, без канал на ръкохватката, с дължина на цевта 100 мм. През 1907 г. бил произведен C-96 с патрон 9 мм Mauser Export с Neue Sicherungканал за приклада и цев 140 мм с 6 нареза, като ловно оръжие за Южна Америка.

След 1912 г. "армейския модел" както започнали да наричат C-96, бил вече произвеждан с 140 мм цев с 6 нареза с малко по-малка стъпка и нов предпазител. Системата "нойе зихерунг" ("нова безопасност") се включвала само в случай, че петлето е било запънато назад и нямала съприкосновение с опашката на ударника. Буквите NS били щамповани на петлето.

Масовата мобилизация, започнала след разразяването на Първата световна война показала съвсем нагледно, че запасите от официално приетия на въоръжение пистолет "парабелум" са недостатъчни. През 1915 г. върховното командване на германската армия поръчало на "Маузер" изработването на 150 000 пистолета C-96 с патрон 9 мм "парабелум".

В края на войната количеството на постъпилите във войската пистолети от този модел достигнали 138 000 бр. По всичко, с изключение на калибъра те били идентични с довоенните образци с калибър 7,63 мм, които с хиляди по различни пътища също попаднали в армията. За да се различават, на 9-милиметровите била изрязвана на дървената ръкохватка и боядисана в червено цифрата "9" (виж илюстрацията в началото на раздела).

Mauser BoloПо условията на Версайския договор на Германия било забранено да произвежда пистолети с 9-мм калибър и с дължина на цевта над 100 мм, поради което "Маузер" били принудени да се върнат към пистолетите с калибър 7,63 мм, а цевта била скъсена до 99 мм. Тази модификация, предназначена основно за полицейски нужди и произвеждана от 1920 до началото на 1930-те г., която се продавала в значителни количества в Съветския съюз, е известна и като "боло" (или "болшевик", по тогавашния жаргон). Мерникът бил секторен, разчетен за стрелба до 1000 м, с канал на ръкохватката за поставяне на кобура-приклад. Широкото разпространение на 7,63-мм модели оказало значително влияние върху избора на перспективен патрон за бъдещото съветско оръжие (ТТ).

Последната версия на С-96 е моделът от 1930 г., отличаващ се с цев от 144 мм. и нова универсална предпазна система наричана "юниверсал сейфити". Ръчката на предпазителя имала три положения: отпуснато надолу, позволяващо стрелба; горно положение, блокиращо петлето и по средата, задържащо петлето, спусъка и затвора. М-1930 се е произвеждал до 1937 г.

Mаузер C-96 е участвал в много войни, започвайки от англо-бурската война в Южна Африка (1899-1902 г.), в Първата и Втората световни войни, в гражданските войни в Русия и Испания (в последния случай са се използвали основно копия на Маузер местно производство). Освен това, Mаузери C-96 са били закупени през 1930-те години от Китай, и също и се произвеждали там по лиценз, но за патрон .45 ACP (11.43 мм), популярен в Китай от пистолетите Colt 1911.

Калибър/патрон:

Дулна енергия:
Дължина на правия изстрел:
УСМ:
Размери (в/ш):
Обща дължина/цев (тегло):


Нарези:
Пълнител:
Износоустойчивост:

7,63x25 mm Mauser (.30 Mauser)
9x19 mm Para, 9x25 mm Mauser
515 Дж.
до 75 м
единично действие, без самовзвод
140/35 мм
276/121мм (955 г)
295/140мм (1045г, 1120г при 9мм)
254/99мм (1035 г)
4, 6 класически десни
6, 10, 20 патрона
min 6 000 изстр.

Схема на Mauser C-96

Handguns