Пистолетът Лама VIII е с типична 1911-компановка и работи по същия начин, но под калибър .38 Super. Разглобен точно така, както се разглобява известният Колт, пистолетът не изглежда по-различно. Класически Браунингов модел 1911 с дулна втулка, къса ос (водач) на възвратната пружина и 5" цев, размер известен още като "Правителствен", с 9 патронен едноредов пълнител, благодарение на по-малкият по размер калибър, в сравнение с .45ACP. Характерна особеност на този модел е, че задната част на дръжката е изпълнена като модел, известен като "военен" или "G.I.", така известният 1911-А1. Той е представен от къс предпазител за петлето, наричан "Beaver Tail" и извит в долната си част "Back Strap" - "капак", който покрива пружината на ударника на 1911. Оригиналният 1911 за сравнение е имал плосък "Back Strap" и равна предна част на дръжката. Тук могат да се изпишат още много страници, аз ще го оставя за друг път, но ще се спра на един интересен детайл.

Пистолет Llama VIII

Обърнете внимание на "мостчето", през което минава лоста за заключване на цевта ("спирача" на затворната кутия) - това е характерна особеност, по която можете грубо да датирате един 1911. Първоначално това е бил оригиналният дизайн на Браунинг, но с времето той е дал дефект - при продължителна употреба на оръжието означеното на снимката "мостче" се е пукало поради малкото материал останал над отвора и закалката на двете шини. Този "дефект", който в никакъв случай не е пречил на стрелбата, бива елиминиран, като просто материалът там е бил прорязван изцяло. Моят образец не прави изключение - мостчето е спукано. Тази особеност е вярна в 90% от случаите, в днешно време все още можете да срещнете оръжейници, които произвеждат тунинговани 1911 по начина, по който Джон Браунинг го е създал - с къс водач на възвратната пружина и мостче над спирачката на затвора. Нека спомена тук и за един друг недостатък на испанските самозарядни пистолети - не винаги оригиналните пълнители, изпращани с новите пистолети, са от един и същи производител и с еднакво качество. На долната снимка се вижда фрапиращата разлика между двата пълнителя, които иначе изглеждат идентични. В този случай, по-тесният пълнител почти не е използван - когато стрелям с него, почти всеки трети патрон не може да бъде зареден, застава по средата между пълнителя и патронника и блокира хода на затвора.

Пистолетът Llama VIII, Model 9 под калибър .38 Super е произведен в началото на седемдесетте години. В момента работя по него - полирам затворната кутия, търся някои части, които искам да сменя и после ще го оксидирам наново, така че ще имам възможността да ви представя още едно сравнение - да видим в коя модификация пистолетът е по-добър. Моят екземпляр е в много добро състояние, макар че с него явно е стреляно много. Аз съм прострелял може би само около 500-600 патрона поради простата причина, че тук във Флорида, .38 Super боеприпасите са доста по-скъпи от нормалните 9-милиметрови калибри. За кутия от 50 бройки ще трябва да платите между $20 и $30, в зависимост от производителя. Тук е мястото да споменем и недостатъците на испанските пистолети - капризност към патрони. Широко известният тип куршум FMJ, или напълно покрит (облечен) с по-твърд метал куршум, по-често срещан като "Ball ammo" или още "Hardball", е "предпочитан" от испанските самозареждащи се пистолети. Дайте им обаче нещо по-различно и няма да зареждат патронника или ще заклещват патрона на половината път. В случая проблемът не е в пистолета, а във времето. Нека не забравяме, че 1911-дизайнът е от началото на века, когато хардболът е бил нормален, широко разпространен патрон и концепциите за кухи върхове и изместени центрове на тежестта са били или екзотика, или запазена марка на държавните институции. На следващата снимка се вижда оригиналният дизайн на патронника на модела 1911.

Llama VIII - патронник

Посочената част се нарича "feed ramp" или рампа, по която куршумите се плъзгат в патронника. Тази рампа в нашия случай е само с дължината на материала, от който е изработен патронника. В по-новите модели 1911, разработвани след масовото навлизане в частния сектор на куршуми различни от FMJ, тази рампа е продължена надолу и почти стига пред първият патрон в пълнителя, осигуряваща по този начин плавното зареждане на патрон в патронника. Много от италианските и немските марки имат удължена захранваща рампа в моделите си, но както казах преди - испанците, благодарение на масовите поръчки не са обръщали толкова внимание на такива подробности, а и не са имали производствени ресурси, за да произвеждат технически качествени компоненти на на конкурентна цена. Наличието на удължена патронникова рампа в модерен пистолет е признак за високо качество или на тунингован екземпляр.

Две са разликите обаче, които правят разглежданата Лама исторически интересна и различна от повечето 1911 произвеждани днес, а именно: мостът между мерните прибори и извивката в долната, предна част на дръжката. За европейският оръжеен ентусиаст тези разлики може би са без значение. За всеки 1911-маниак обаче, това са "бонбончета", които не се намират всеки ден. Нека да обясня - поради "по-горещият" патрон, при продължително стреляне затворната кутия се загрява повече и в нашият случай мостът служи за отвеждане на топлината и не разрешава затворната кутия да се деформира от температурното разширение. Такова инженерно решение усилва конструкцията на затворната кутия и елиминира възможни потенциални дефекти от по-лошокачествена партида заготовки.
Друга важна особеност е, че погледнато през мерните прибори нерефлектиращата плоска лента дава възможност на стрелеца да се концентрира в целта без да му пречат евентуалните отблясъците от силната дневна светлина. Повечето сериозни модерни самозареждащи се пистолети имат матирана повърхност на затворната кутия или тя е набраздена с финни прави канали, които не разрешават светлинни отблясъци.
Друга важна подробност е предната част на дръжката, леко извита в долната си част. Смело мога да твърдя, че не съм срещал сериен модел, произведен в последните 20 години, който да има тази извивка. Какво е интересното - тази извивка е характерна за модерните модели за Динамична Стрелба (IPSC) и почти не може да се срещне в толкова "стари" пистолети. Гладките дръжки, според някой участници в дисциплината, разрешават по-бързото вадене на оръжието от кобура, в сравнение с "тактическите", награпени (набраздени) военни дръжки, при които се обръща внимание повече на солидният захват при вече насочено оръжие. За "динамичните" стрелци е важна бързината и елиминирането на възможността да ви се закачи ръката (респективно - ръкавицата) по награпяванията, когато се стреля за време, докато във военните приложения, в повечето случай стрелецът има достатъчно време да предвиди употребата на оръжието и да го извади. Това твърдение е субективно, защото има марки, които произвеждат чисто IPSC оръжия, само с награпени дръжки като например фирмата STI. Наистина, там награпяването е по-различно от "тактическите" модели и най-често се състои от 30 кръстосани линии на линеен инч.
Именно тези две особености правят този "горещо" стрелящ "правителствен" размер "G.I." 1911 интересен и ценен. Точен на по-дълго разстояние и силно пробивен патрон, комбиниран с класически модел на надеждна конструкция, предназначена за бърза стрелба.

Пистолетът стреля много точно, въпреки чувствителните луфтове на затворната кутия спрямо рамата и на цевта към втулката. При по-модерните, тунинговани 1911 тези допуски са минимални, но при по-старите модели са нарочно изработени. За читателите, незапознати с тези особености - ако ви попадне образец, който изглежда "раздрънкан" не бързайте да правите друго, освен да се опитате да свалите цената - може да се окаже, че собственика му не е на ясно какво притежава! Шегата настрана.

Ламата се държи прекрасно на стрелбището и откатът е силен, но поносим. Дръжката е удобна, ергономична по мое мнение, което също е субективно, защото по принцип аз предпочитам ъгъла на дръжката на 1911 и дръжки с подобна G.I. стил извивка в долният заден край. Откатът на Ламата под .38 Super се чувства по-силен от .40 S&W, а звукът от изстрела е, макар и силен, по-глух от този на подобния по "бързина" ТТ33. Искрата, излизаща от дулото, е по-голяма от тази на 9-мм патрон или .45ACP, но е "по-невидима" поради по-бързото изгаряне на +Р заряда на патрона. Спусъкът е SA с по-къс, "бърз" ход от нормалния 1911 и освобождава ударника на около 4lb, което е грубо 2 кг усилие по мое мнение. И тази преценка е относителна, защото никога не съм го мерил с уред, но определено е по-лек от стандартен 1911 .45ACP. Мерникът е стандартен, военен модел, разрешаващ относително бърза, дневна стрелба на 10-15 метра с различно комбинирани два или три поредни изстрела и доста точни попадения на 25 метровата линия. По-трудно се контролира отката, ако трябва да произвеждате два бързи изстрела, но не е нещо, с което да не се свикне. С този калибър спокойно може да се поразяват цели на около 50 м. без да ви трябват корекции на мерника, именно поради правата траектория на куршума. Тази характеристика прави оръжието по-скоро нападателно, отколкото отбранително. Според някои разбирания, защитното оръжие би трябвало да има по-голяма спираща сила, което не е съвсем характерно за разглежданият "бърз" куршум, но от друга страна балистиката му разрешава защитаващият се да се цели в по-малки от тялото жизнени органи, като например главата на атакуващия. От тази гледна точка - да, разглежданият модел може и да се смята за защитен, но както сами се досещате, това е второстепенно предназначение.

Калибър/патрон:
Дължина:
Дължина на цевта:
Тегло без патроните:
Вместимост на пълнителя:
Прицелна далекобойност:

.38 Super
218 мм
128 мм
1,14 кг
9 патрона
50 м

Схема на Llama VIII

Текст: .38 Super, Флорида

Handguns