Наказателен кодекс - чл. 12:

(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
2. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
3. (частично обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище;
4. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
5. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
**************************


Конституционният съд обяви за противоконституционни редица хипотези, при които не би имало превишаване пределите на неизбежната отбрана и които бяха предвидени първоначално в кодекса:
нападението е от две или повече лица;
нападателят е въоръжен;
нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом във вилен имот или стопански
обект;
нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средствоили подвижен
железопътен състав;
нападението е извършено нощем.
Мотивите на съда са в "Държавен вестник" брой 120 от 1997г.


Извлечениe oт Постановление Й 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. Й 11/73 г., Пленум на ВС:

1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.
2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.
Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от непредпазливи деяния (виж чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс - бел.моя).
3. Субекти на нападението при неизбежна отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лицата, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.
Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.
4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност (курсивът мой) за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. (Така, ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, нападнатият може да се отбранява и преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнато с нож. - в този смисъл постановлението)
Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение.
5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др. ( След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна отбрана - в този смисъл постановлението.)
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.
6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.
Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.
7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.
Член 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119 НК, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК.
9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато обективно то не съществува (виж чл.14 НК - бел. моя)
Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление. Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост и е предвидено като такова в особената част на Наказателния кодекс.
11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние(виж. чл.15 НК и чл. 46 от Закона за задълженията и договорите - бел. моя).

Още за нападението по смисъла на чл. 12 НК:
Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на идващ влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действат, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба. на общо основание.
На деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно.

Още за превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 НК:
В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.

Handguns