Шишане

Преди век производството на майсторите оръжейници от Сливен се е ценяло по цялата Османска империя. Над 100 са били работилниците в града, а самият Сливен се прочул като основен център на "пушкарския занаят" на Балканите. Наричали го "Малкия Дамаск" заради производството на оръжия. Местните майстори, тюфекчии (оръжейници) и бучекчии (ножари), работели със замах и творческо въображение. Те изпълнявали дори държавни поръчки от порядъка на 5-6 хиляди цеви годишно. Умението да прави оръжия Сливен предал и на други страни. 120 семейства, потомствени оръжейници и добри ковачи, усвоили занаята и се изселили в днешния град Тула в Русия.

Като вид кремъчни пушки шишанетата възникват през XVIII в. Не е известно дали и те започват първоначално да се произвеждат в Цариград, както кремъчните пушки с пентагонални приклади и след това производството им се съсредоточава в Сливен, или са чисто оригинална сливенска продукция, в която личи изключително влияние на азиатския арабски стил в оръжейното майсторство. Безспорно обаче е, че в средата на XVIII в. шишанетата са се произвеждали в Сливен и те са били едни от първите нарезни пушки в Османската империя. Освен това, те първоначално са служили като тежки крепостни пушки, с които се защитавали подстъпите на крепостните стени и конаците на главните административни центрове на империята. По-късно започва олекотяването на шишанетата и превръщането им в чисто пехотни пушки, които масово започват да се произвеждат предимно в Сливен, както за нуждите на Османската империя, така и за износ в чужбина, предимно в арабски страни.

Само в Сливен всяка година са произвеждани около 6000 шишанета. Силуетът и механизмът на шишанетата има източен произход. Това потвърждава и тежкият и масивен приклад с петоъгълно сечение. Кремъчният механизъм е от така наречения испански тип, но в повечето случаи завършва отгоре вместо с метална окръжност, в която се поставя показалеца за издърпване на ударника, с две лостчета за по-удобното му издърпване едновременно с показалеца и средния пръст.

Кремъчният механизъм се появява в Европа за пръв път през 1504 г. чрез испанците, които започват да произвеждат вече своите оръжия с този тип запалване. Кремъчният механизъм испанците взаимстват от маврите, а те от своя страна са го възприели от турците или от арабите. Този тип механизъм първоначално в Европа се нарича испано-мавритански, а в последствие остава като испански тип кремъчен механизъм. На изток този тип механизъм бил наричан арабски, а първите сведения за възникването му са от 1500 г., в които се посочва, че той е конструиран в Азия. Иначе казано, така нареченият испански тип кремъчен механизъм всъщност е типичният азиатски (арабски) тип.

Както прикладът, механизмът и цялостният силует на шишанетата са изработени в типичният азиатски тип, така и богатата им украса показва възприетата от българските майстори арабска култура. Или може би това решение на изработката се дължи на факта, че шишанетата са произвеждани по поръчка и за нуждите на Османската империя. Често украсата представлява множество плочки или ленти от кост по приклада и ложата. Когато шишанетата са произвеждани по специална поръчка за по-заможни хора, а не масово за османската войска, те са украсявани по-богато с множество орнаменти и вградени от кост или сребро растителни мотиви. Освен това гривните, закрепващи цевта за дървената част са правени от сребърен лист, вместо от месингов лист ламарина. По цевта и кремъчният механизъм на тези шишанета са вплитани или изливани златни нишки. По-ранните шишанета са произвеждани със сферичен спусък, без спускова скоба, докато тези от средата и началото на XIX в. са с лостов спусък, ограден с предпазна скоба.

Цевите на шишанетата се изработвани най-често от самоковска стомана, или от внесена от Италия. Всички шишанета са изработвани с леко уширение в края на цевта и в почти всички случаи цевите са били нарезни.

Българското оръжие се продава не само на прочутите панаири в страната - Сливенския, Узонджовския, Пловдивския, Чирпанския, но и в Персия, Кюрдистан, Кавказ и в цяла Мала Азия, където по думите на французина Поае "френските оръдия не били в състояние да ги конкурират."

Освен Сливен оръжейни центрове са Габрово, Никопол, София, Казанлък, Панагюрище, Враца и Видин.

Към търсенията на автентичност на народното изкуство се причисляват съвременните майстори оръжейници Стоян Боянов от Сливен, Ръцев от Самоводската чаршия във Велико Търново, Дянко Дянков от Априлци, Димитър Петров от София, Павлин Павлов и Здравко Костов от Плевен и други.

Handguns