Видове куршуми

Патронът се състои от гилза, капсул, барутен заряд и куршум. Различните видове куршуми могат да бъдат групирани по много начини. Когато става дума за начина, по който целта трябва да бъде поразена, можем да различим три основни вида.

Първата група куршуми се използва, когато е необходима изключителна прецизност на изстрела (състезания по стрелба). За къси разстояния (до 50 метра) аеродинамиката не е значителна и те не развиват голяма скорост. Куршумът е балансиран и траекторията му е стабилна. Когато мишената е на по-далечно разстояние, се използват специално създадени за целта куршуми, чийто център на тежестта е изместен назад от центъра на налягане. По този начин проектилът може да лети по-дълго и също така е по-издръжлив на насрещния вятър. Това са куршумите MatchKing, които са с кух връх. Този вид не е най-добрият избор при стрелба срещу живи мишени - по никакъв начин не може да се предскаже какво ще се случи с куршума, когато влезе в контакт с тялото на целта - не е ясно дали ще се разпръсне, завърти или (както най-често се случва) ще направи голяма по диаметър, но плитка рана. Този тип муниции се използва от снайперистите на американските военноморски и военновъздушни сили (патроните Mk 262 Mod 0), както и от натовските военни (7.62х51 мм NATO - M852 Match).

Втората група куршуми е предназначена за максимално проникване в мишената. Те се използват срещу бронирани цели. Този тип муниции са създадени така, че да не се деформират след контакта с мишената. За целта предната част на куршума (която е изработена от олово) е изцяло покрита с по-твърд метал - мед или месинг. Когато мишената е силно защитена, покритието се прави от по-твърд метал като стомана. Бронебойните куршуми, които са предназначени за малките военни оръжия, са направени от стомана, която е облечена с медна ризница.

До употребата на последната група куршуми се прибягва в случаите, когато се търси възможно най-значителното нараняване на живата мишена. Те се използват при ловуването на хора и животни. Използването им за военни цели е забранено от Хагската конвенция (а за стрелба по хора - от всички възможни закони). Когато достигнат целта си, площта им се увеличава, като по този начин се ограничава и степента им на проникване. Търсеният ефект при този вид разпръскващ се куршум е по-голямата пробойна, която причинява на жертвата. Това от своя страна е свързано с по-значително разкъсване на тъкани. Голяма част от мунициите от този тип са създадени така, че да не излизат от другата страна на жертвата. Боеприпасите, при които крехкостта на куршума е търсен ефект, също попадат в тази категория. Те са изградени от множество малки парчета, които са слабо свързани помежду си. При контакт с мишената те се разпръскват и причиняват сериозни наранявания.

Патроните имат най-различни характеристики - калибър, начална скорост, форма, маса, качество и количество на барутния заряд и т.н. Формата на върха на куршума (остър или тъп) се отразява върху обтекаемостта и съпротивлението с въздуха. Островръхите куршуми се използват при оръжията, които имат по-голям обсег. Куршумите с тъп връх се използват, когато мишената е разположена по-близко, и затова са по-популярни при пистолетите.

Под калибър се разбира външният диаметър на куршума и диаметърът на канала на оръжието, които би трябвало да са (почти) еднакви - .40-калибров пистолет Smith & Wesson не може да стреля с .22-калибров патрон. Понякога понятието има и друго значение. Ефективната дължина на цевта - от задната част до дулото, се разделя на диаметъра на дулото и по този начин се получава дадена стойност. Съществува разлика между мерните единици, с които се обозначава калибърът на оръжието. В Европа се използват милиметри (5.6, 6.35, 7, 7.62 и т.н.) докато в Северна Америка се използва дробната част на инча (.44, .32 и т.н.). Към диаметъра на куршума много често се съобщава и дължина на патрона, както и производителят на оръжието (9x17 mm, 9 mm Browning Short, 9x23 mm Largo, 7.63 x 25 mm Mauser, 7.62x25 mm TT и т.н.). Например 7.62х51 милиметра означава куршум с диаметър 7.62 милиметра и дължина 51 милиметра. Други важни характеристики освен калибъра са също така теглото на куршума, вероятната скорост, която може да развие, и видът на капсула. Калибърът на една муниция далеч не е характеристиката, която ще даде силата и поразяваща способност на куршума. Съществуват много примери за еднакви по калибър боеприпаси, които обаче имат коренно различна пробивна сила. Формата, теглото и материалът, от който е направен куршумът, определят вида му и имат пряко влияние върху скоростта, с която той лети, както и поразяващата му сила.

Днес съществува много голямо изобилие от различни по дължина и диаметър патрони, които са предназначени съответно за различни видове и калибри огнестрелни оръжия. Трудно някоя муниция може да бъде определена като оптимална и подходяща за всички цели. Специалисти в областта, пожелали анонимност, смятат, че калибър 7.62 милиметра е най-предпочитаният от убийците. Степента на проникване на тези куршуми е значителна, а при контакт с твърд предмет няма опасност от промяна на траекторията. 7.62х51 милиметра е стандартният калибър за пушките със снайпер, които се използват от НАТО. Той навлиза през 50-те години на миналия век, но днес отчасти е заменен от 0.30-60 (приблизително 7.7 mm, използва се при полуавтоматичната пушка M1 Garand). Съществува теория, че мунициите 7.62х39 mm („Калашников“ - АК-47) са най-често използваните в историята на огнестрелното оръжие.

Handguns